Терапията (от гр. θεραπεία – лечение) е подход за възстановяване на здравния баланс в организма. Това е медицинска наука, която изучава методите и средствата за прекратяване на болестния процес и възстановяване на нормалното състояние на организма. Лечението е “пълно или постоянно решение или средство за защита; възстановяване или облекчение от заболяване “(Merriam-Webster, 2013, параграф 1). 

Да си поговорим за постпартална прееклампсия

Хипертензивните усложнения съпътстват 5 до 10 % от всички бременности и заедно с хеморгията и инфекциите оформят фаталната триада на майчината заболеваемост и смъртност. В развитите страни в 16 % от случаите на майчина смъртност се дължи на хипертензивни усложнения. Прееклампсията съпътства 3,9 % от всички бременности в световен план.

Установено е, че в послеродовия период при нормотензивни пациентки се наблюдава повишение на артериалното налягане (АН), което достига максимума на петия постпартален ден. Счита се, че това се дължи на физиологично преразпределение на телесните течности в постпарталния период. Жените с гестационна хипертония или прееклампсия са с повишен риск за хипертония, инсулт и исхемична болест на сърцето в дългосрочен план. Относителният риск за развитие на исхемична болест след прееклампсия е повече от два пъти по-висок, а рискът за хипертонична болест – почти четири пъти по-висок, отколкото при жени с нормално протекла бременност.

Рискови фактори

Рисковите фактори на следродилната прееклампсия включват повишено артериално налягане, прееклампсия по време на бременност, гестационна хипертония, предшестваща хипертония, фамилна анамнеза за прееклампсия, затлъстяване, антифосфолипиден синдром; нарушен глюкозен толеранс; бременност при напреднала възраст на майката, многоплодна бременност. Въпреки че в повечето случаи прееклампсията се проявява по време на бременността, при много жени (повече от 60%) липсват проявени симптоми, а други развиват състояние на хипертония/прееклампсия след раждането. 

Хипертензивните нарушения са признат важен рисков фактор за бъдещи сърдечносъдови заболявания при жените. Това налага промени в начина на живот, контрол на артериалното налягане и на метаболитните фактори след раждането.

Какви са симптомите? 

Най-честият симптом (69%) за следродилна прееклампсия, други симптоми са главоболие, промяна в зрението, замаяност, високо кръвно налягане, протеин в урината и намалено уриниране, болка в горната част на корема, повишаване на теглото и отоци. 

Непосредствено след раждане първоначално стойностите на АН намаляват, след което в рамките на първите пет постпартални дни могат да се повишат. Много често при бременни с нормални стойности на АН по време на бременност се наблюдава транзиторна артериална хипертония (АХ) в ранния постпартален период. Това е резултат от промяната на серумната концентрация на хормони и вазомоторни вещества непосредствено след раждането на плода и плацента.

В ранния постпартален период плазменият обем намалява, като между 2-ри и 5-ти ден след раждането се увеличава отново. Увеличението е свързано най-вероятно с нарастване стойностите на алдостерон, максимални 72 часа след раждането. Три седмици след раждането плазменият обем е все още 10-15% над стойностите му в небременно състояние. Към шеста седмица от пуерпериума стойностите му се нормализират.

Когато симптомите останат незабелязани и тежката прееклампсия е оставена нелекувана, тя може да прогресира до еклампсия, HELLP, инсулт, дисеминирана вътресъдова коагулация, органна недостатъчност или смърт. От смъртните случаи, настъпили поради прееклампсия, 80% се появяват в следродилния период. Изследователи смятат, че по-високата смъртност произтича от липсата на медицински контрол след раждането.

Процентът на следродилната хипертония и прееклампсия варира от 0.3-27.5%. Повечето случаи на постродилна прееклампсия се случват в рамките на една седмица след раждането. Обикновено това се случва в рамките на първите 48 часа след раждането, но може да настъпи и късна прееклампсия до 6 седмици след раждането. Жените с прееклампсия по време на бременност могат да имат повторна реакция около 3-6 дни или 4 седмици. 

Препоръки

Многобройни проучвания сочат, че е много важно специалистите да информират жените за симптомите на прееклампсия, така че те да могат да ги идентифицират сами. 

Жените трябва да се обръщат към своите лекари при наличие на някой/някои от симптомите. Ако майката е имала прееклампсия по време на бременността, тя, нейният партньор и дори цялото семейството, трябва да бъдат наясно с всички симптоми и рискове. 

Лечението за прееклампсия, започва с раждането.

Симптомите след раждането трябва да бъдат идентифицирани и бързо да се предприеме лечение. 

Трябва да се знае, че прееклампсията не винаги просто изчезва с раждането на бебето и плацентата. “Раждането не елиминира риска от прееклампсия и усложненията й. Усилията трябва да бъдат насочени към продължаване на мониторинга и оценката на симптомите и по време на следродилния период “(Matthys, et al., 2004, стр. 1464).

https://www.mayoclinic.org/

http://preeclampsia.org

Al-Safi, et al., 2011

Matthys, et al., 2004

Sibai, 2012

Постпартална прееклампсия

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *